22 nov 2011, 1:33

Управлявам страната

  Poesía » Civil
1.2K 0 2

Къде ще започне войната -
аз избирам и всички жертви,
и в главата съм на всяка,
единиците да са непотребни.
Въжето за бесилки сложете,
да има в тях доза страх,
не искам предателство от поети,
не искам от журналистите смях!
Цели армии от коли и заводи,
една дълга река от много човеци,
и ако един призрак тук броди,
тогава вие границите махнете!
На нас не ни трябват облаги,
а всичко, що не се купува с пари,
на везните душата си слагам,
за да видим и тя колко тежи.
И ако нещо след назе остане -
значи все пак спечелили сме войната,
и след разрушенията странни,
аз пак ще управлявам страната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!
  • ...на везните душата си слагам...
    Колко щеше да е добре, ако такива поетични души управляваха..
    Поздравления за будната гражданска съвест и за смелостта, Таня!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....