26 sept 2004, 2:54

Упрек от обич

  Poesía
1.8K 0 0
Защо по някой ти отново тичаш
и то такъв, когото не обичаш
и той със тебе пак се подиграва
и с трохи от обич те дарява?
***
Но кой съм аз да те виня
и сметка аз да ти държа,
но болно ми е на душата
така да си играеш със съдбата!
***
Лошо ми е и когато страдаш
и от високо пак отново падаш,
ти унижаваш се във моите очи,
а от това повярвай много ме боли!
***
Но ще се опълчиш, имаш шанс,
дори изпаднала във транс
ти своята съдба ше промениш
и моята душа ще покориш!
24.03.03г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....