Sep 26, 2004, 2:54 AM

Упрек от обич

  Poetry
1.8K 0 0
Защо по някой ти отново тичаш
и то такъв, когото не обичаш
и той със тебе пак се подиграва
и с трохи от обич те дарява?
***
Но кой съм аз да те виня
и сметка аз да ти държа,
но болно ми е на душата
така да си играеш със съдбата!
***
Лошо ми е и когато страдаш
и от високо пак отново падаш,
ти унижаваш се във моите очи,
а от това повярвай много ме боли!
***
Но ще се опълчиш, имаш шанс,
дори изпаднала във транс
ти своята съдба ше промениш
и моята душа ще покориш!
24.03.03г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...