26 сент. 2004 г., 02:54

Упрек от обич

1.8K 0 0
Защо по някой ти отново тичаш
и то такъв, когото не обичаш
и той със тебе пак се подиграва
и с трохи от обич те дарява?
***
Но кой съм аз да те виня
и сметка аз да ти държа,
но болно ми е на душата
така да си играеш със съдбата!
***
Лошо ми е и когато страдаш
и от високо пак отново падаш,
ти унижаваш се във моите очи,
а от това повярвай много ме боли!
***
Но ще се опълчиш, имаш шанс,
дори изпаднала във транс
ти своята съдба ше промениш
и моята душа ще покориш!
24.03.03г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...