8 feb 2012, 22:39

Урановите хора

  Poesía » Otra
994 1 4

 

 

УРАНОВИТЕ ХОРА

Урановите хора са 
твърде странни птици. 
Щом срещнат те - разбираш - 
пленен си от умници. 
Забравяш ден ли, час ли, 
а може век е минал? - 
от този миг съдбовен 
на неслучайна среща
с един човек чаровен. 
Прегърнал в унес нежен 
той свойта мандолина, 
(другарка неразделна 
през бурните години), 
сърдечно и с усмивка 
звезди възпял, и вино. 
А после, неусетно, 
с очи бездънно сини,
надниква ти в душата... 
И - ето, с него литваш
там горе, в висините. 
И - носиш се ефирно, 
и блясва лъч в косите...

Ех, мили татко, 
колко днес ми липсваш!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рим каза, въпросът е приключен. — Roma locuta, causa finita'
  • Благодаря за разясненията. Би могло заглавието да е със звездичка, поясненията да са под стиха. За да знаят читателите за какво става дума. Иначе наистина е неясно.
  • Хората, родени под знака на Водолея, са подвластни, според астрологията, на планетата Уран. Тя, от своя страна, е символ на устрем към всичко ново, към бурното развитие на технологиите и също така- внезапните обрати н живота, водещи до по-добро.Тези хора "виждат" интуитивно много, много напред...А образът, който съм нарисувала, е на моя баща и не е необходимо да е обобщаващ за цялото човечество, нали?
  • Поетесата вероятно знае за какво пише, какви са тези уранови хора. Но не го споделя. Затова остава неразбрана. Доказва го липсата на коментари. Съжалявам, неясни са и образите, и внушенията. Финалът е разбираем, но останалото...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...