УРАНОВИТЕ ХОРА
Урановите хора са
твърде странни птици.
Щом срещнат те - разбираш -
пленен си от умници.
Забравяш ден ли, час ли,
а може век е минал? -
от този миг съдбовен
на неслучайна среща
с един човек чаровен.
Прегърнал в унес нежен
той свойта мандолина,
(другарка неразделна
през бурните години),
сърдечно и с усмивка
звезди възпял, и вино.
А после, неусетно,
с очи бездънно сини,
надниква ти в душата...
И - ето, с него литваш
там горе, в висините.
И - носиш се ефирно,
и блясва лъч в косите...
Ех, мили татко,
колко днес ми липсваш!
© Хрис All rights reserved.