HrisMelodia (Хрис)
67 216
8 февр. 2012 г., 22:39

Урановите хора 

  Поэзия » Другая
634 0 4

 

 

УРАНОВИТЕ ХОРА

Урановите хора са 
твърде странни птици. 
Щом срещнат те - разбираш - 
пленен си от умници. 
Забравяш ден ли, час ли, 
а може век е минал? - 
от този миг съдбовен 
на неслучайна среща
с един човек чаровен. 
Прегърнал в унес нежен 
той свойта мандолина, 
(другарка неразделна 
през бурните години), 
сърдечно и с усмивка 
звезди възпял, и вино. 
А после, неусетно, 
с очи бездънно сини,
надниква ти в душата... 
И - ето, с него литваш
там горе, в висините. 
И - носиш се ефирно, 
и блясва лъч в косите...

Ех, мили татко, 
колко днес ми липсваш!




© Хрис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рим каза, въпросът е приключен. — Roma locuta, causa finita'
  • Благодаря за разясненията. Би могло заглавието да е със звездичка, поясненията да са под стиха. За да знаят читателите за какво става дума. Иначе наистина е неясно.
  • Хората, родени под знака на Водолея, са подвластни, според астрологията, на планетата Уран. Тя, от своя страна, е символ на устрем към всичко ново, към бурното развитие на технологиите и също така- внезапните обрати н живота, водещи до по-добро.Тези хора "виждат" интуитивно много, много напред...А образът, който съм нарисувала, е на моя баща и не е необходимо да е обобщаващ за цялото човечество, нали?
  • Поетесата вероятно знае за какво пише, какви са тези уранови хора. Но не го споделя. Затова остава неразбрана. Доказва го липсата на коментари. Съжалявам, неясни са и образите, и внушенията. Финалът е разбираем, но останалото...
Предложения
: ??:??