28 ago 2011, 8:12

Уроците

591 0 4

 


Уроци тежки от Съдбата –

всеки е получил -

и не веднъж, не дваж

по пътя си  човешки.

Може би те идват,

за да ни разтърсят,                                                                 

когато сме затънали  

до гуша в болка нетърпима,

която ни   унищожава бавно,

а ние в отчаяние – прегръщаме...

Не бързаме да ги научим -                                     

уроците вселенски!

Повтаряме до втръсване

и вчерашни, и днешни грешки...

А после, хващаме се за сърцето,

когато силно стяга ни вината,

и сгърчваме лицето си...

От неизказани и неопростени часове

на откровеност горестна -

без дъх се свличаме

и пада във нозете ни, продрана 

от камшиците словесни, ризата...

И ужасени, страдащи, виновно

се молим - на колене 

за още миг живот, във който

най-после да погледнем истината:

че до стъпките ни грешни

е вървял... сам Бог...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...