28 ago 2011, 8:12

Уроците

590 0 4

 


Уроци тежки от Съдбата –

всеки е получил -

и не веднъж, не дваж

по пътя си  човешки.

Може би те идват,

за да ни разтърсят,                                                                 

когато сме затънали  

до гуша в болка нетърпима,

която ни   унищожава бавно,

а ние в отчаяние – прегръщаме...

Не бързаме да ги научим -                                     

уроците вселенски!

Повтаряме до втръсване

и вчерашни, и днешни грешки...

А после, хващаме се за сърцето,

когато силно стяга ни вината,

и сгърчваме лицето си...

От неизказани и неопростени часове

на откровеност горестна -

без дъх се свличаме

и пада във нозете ни, продрана 

от камшиците словесни, ризата...

И ужасени, страдащи, виновно

се молим - на колене 

за още миг живот, във който

най-после да погледнем истината:

че до стъпките ни грешни

е вървял... сам Бог...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...