HrisMelodia (Хрис)
67 216
28.08.2011 г., 8:12 ч.

Уроците 

  Поезия » Философска
413 0 4

 


Уроци тежки от Съдбата –

всеки е получил -

и не веднъж, не дваж

по пътя си  човешки.

Може би те идват,

за да ни разтърсят,                                                                 

когато сме затънали  

до гуша в болка нетърпима,

която ни   унищожава бавно,

а ние в отчаяние – прегръщаме...

Не бързаме да ги научим -                                     

уроците вселенски!

Повтаряме до втръсване

и вчерашни, и днешни грешки...

А после, хващаме се за сърцето,

когато силно стяга ни вината,

и сгърчваме лицето си...

От неизказани и неопростени часове

на откровеност горестна -

без дъх се свличаме

и пада във нозете ни, продрана 

от камшиците словесни, ризата...

И ужасени, страдащи, виновно

се молим - на колене 

за още миг живот, във който

най-после да погледнем истината:

че до стъпките ни грешни

е вървял... сам Бог...


© Хрис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??