Уроците
Уроци тежки от Съдбата –
всеки е получил -
и не веднъж, не дваж
по пътя си човешки.
Може би те идват,
за да ни разтърсят,
когато сме затънали
до гуша в болка нетърпима,
която ни унищожава бавно,
а ние в отчаяние – прегръщаме...
Не бързаме да ги научим -
уроците вселенски!
Повтаряме до втръсване
и вчерашни, и днешни грешки...
А после, хващаме се за сърцето,
когато силно стяга ни вината,
и сгърчваме лицето си...
От неизказани и неопростени часове
на откровеност горестна -
без дъх се свличаме
и пада във нозете ни, продрана
от камшиците словесни, ризата...
И ужасени, страдащи, виновно
се молим - на колене
за още миг живот, във който
най-после да погледнем истината:
че до стъпките ни грешни
е вървял... сам Бог...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
