26 ago 2012, 10:48

Уродливо

  Poesía » Otra
1.2K 1 4

Месецът изригна - уродлив,

да чертае лунната пътека

и изгря - зъбат, разголен, сив,

оседлал съдбата на човека.

 

Лятото разпори вечерта,

a звездите бликнаха отгоре.

Сложи на тезгяха любовта

и краката ù с размах разтвори.

 

Потопен в доматени мечти,

вятърът въртеше броеница,

гледаше с  доматени очи.

Някъде в нощта крещеше птица.

 

Склещен между четири стени,

в къщата - кутийка спи човекът.

В камера от болки и вини

пак очаква залп от изгрев цветен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....