26.08.2012 г., 10:48

Уродливо

1.2K 1 4

Месецът изригна - уродлив,

да чертае лунната пътека

и изгря - зъбат, разголен, сив,

оседлал съдбата на човека.

 

Лятото разпори вечерта,

a звездите бликнаха отгоре.

Сложи на тезгяха любовта

и краката ù с размах разтвори.

 

Потопен в доматени мечти,

вятърът въртеше броеница,

гледаше с  доматени очи.

Някъде в нощта крещеше птица.

 

Склещен между четири стени,

в къщата - кутийка спи човекът.

В камера от болки и вини

пак очаква залп от изгрев цветен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...