26.08.2012 г., 10:48

Уродливо

1.2K 1 4

Месецът изригна - уродлив,

да чертае лунната пътека

и изгря - зъбат, разголен, сив,

оседлал съдбата на човека.

 

Лятото разпори вечерта,

a звездите бликнаха отгоре.

Сложи на тезгяха любовта

и краката ù с размах разтвори.

 

Потопен в доматени мечти,

вятърът въртеше броеница,

гледаше с  доматени очи.

Някъде в нощта крещеше птица.

 

Склещен между четири стени,

в къщата - кутийка спи човекът.

В камера от болки и вини

пак очаква залп от изгрев цветен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...