Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта,
a звездите бликнаха отгоре.
Сложи на тезгяха любовта
и краката ù с размах разтвори.
Потопен в доматени мечти,
вятърът въртеше броеница,
гледаше с доматени очи.
Някъде в нощта крещеше птица. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up