Урок
Прощавам ти милиарди тежки пъти.
И хиляди повторни ще простя.
Не се страхувам даже от страха ти.
И няма да си тръгна със нощта.
У мене има място и за бури,
и за зефири с облачни криле.
Заспиш ли в мене, няма да те будя.
И здрави са ми тънките ръце.
Защото ти не знаеш... Не разбираш
сърцето на обичаща жена.
И тайните пътеки не намираш,
и извора на крепка светлина.
Не знаеш колко меко те прегръща
сред мислите си, в пухено гнездо.
Не знаеш - любовта й е присъща
и никога не идва със въпрос.
Да можеше в ума ми да надникнеш,
забравил би какво е да си сам.
Жената се преражда във молитва
и носи, а не търси топлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
