На ръба на самотата пея с думи и творя.

Грея благо в тишината и с мълчание крещя.

Млад поет, за обществото лея своите слова

и се боря за доброто, за което ще летя.
 

От обичане се трогвам и обичам да мълча.

Нявга тъжно изнемогвам от нелеката тъга.

Нявга падам на земята и небето ми кърви.

Как запазих си душата след десетките беди?
 

Пред жените свалям шапка, а жените са море.

Аз за вас съм малка капка – вечно пишещо момче.

Всяка вечер се явявам. Ти прочиташ ме на стих.

Всяка рима я познавам, но на стих не се разкрих.
 

На ръба на самотата всяка болка ми тежи.

Аз летя към тъмнината, изнемогнал от лъжи.

Ако днес животът струва да обикнеш някой пак,

обикнѝ го и лудувай над вселенския ни мрак!