Урок на ръба на самотата
На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча.
Нявга тъжно изнемогвам от нелеката тъга.
Нявга падам на земята и небето ми кърви.
Как запазих си душата след десетките беди?
Пред жените свалям шапка, а жените са море.
Аз за вас съм малка капка – вечно пишещо момче.
Всяка вечер се явявам. Ти прочиташ ме на стих.
Всяка рима я познавам, но на стих не се разкрих.
На ръба на самотата всяка болка ми тежи.
Аз летя към тъмнината, изнемогнал от лъжи.
Ако днес животът струва да обикнеш някой пак,
обикнѝ го и лудувай над вселенския ни мрак!
© Димитър Драганов All rights reserved.
