8 may 2012, 9:51

Урок по богословие

457 0 0

Урок по богословие

 

 

Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..

А колко е просто да имаше Бог,

че лесно за негова сметка минава

доброто случайно в светът ни жесток!..

 

И колко е трудно без Бог да приемем

Живота прекрасен на тая Земя-

да търсим отвъд зад Пространство и  Време,

но нашата мисъл да броди сама

 

и търси Живот по далечни планети

защото е страшно в Света да си сам!..

...Искрица Надежда в душите ни свети,

че Някой в Безкрая ни търси от там!..

 

Добре де!..Добре- няма Бог, щом ни пречи

с наивни представи за: „Зло” и „Добро”

(макар че и Той бе от наши предтечи

продаден набързо за шепа сребро!),

 

но мисля си все пак, че някакъв Разум

така хармонично създал е Света,

та ние столетия още напразно

ще търсим първичната му Красота!..

 

Разпада се цялата стройна система

градена с търпение- слог подир слог

и как Произхода си да възприемем!..

...А колко е просто: да имаше Бог!..

 

...И ето че трябва сами да осмислим:

великото Тайнство на тоя  Живот,

и без Бог да намерим красивите истини

за своя божествен в Света произход!...

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...