Урок по богословие

Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..

А колко е просто да имаше Бог,

че лесно за негова сметка минава

доброто случайно в светът ни жесток!..

И колко е трудно без Бог да приемем

Живота прекрасен на тая Земя-

да търсим отвъд зад Пространство и  Време,

но нашата мисъл да броди сама

и търси Живот по далечни планети

защото е страшно в Света да си сам!..

...Искрица Надежда в душите ни свети,

че Някой в Безкрая ни търси от там!..

Добре де!..Добре- няма Бог, щом ни пречи

с наивни представи за: „Зло” и „Добро”

(макар че и Той бе от наши предтечи

продаден набързо за шепа сребро!),

но мисля си все пак, че някакъв Разум

така хармонично създал е Света,

та ние столетия още напразно

ще търсим първичната му Красота!..

Разпада се цялата стройна система

градена с търпение- слог подир слог

и как Произхода си да възприемем!..

...А колко е просто: да имаше Бог!..

...И ето че трябва сами да осмислим:

великото Тайнство на тоя  Живот,

и без Бог да намерим красивите истини

за своя божествен в Света произход!...

д-р Коста Качев