4 sept 2020, 19:41  

Урок по позавален френски

  Poesía » Otra
633 6 8

Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.

 

Едно ми е такова...Не Овенско  
и паяжинки вея, по рогата си.
Говори ми на позавален френски,
транзистор. И нервира ме, с тъгата си.

 

Часовникът, с минутите жонглира.
Присмива ми се, за неща неслучени.
Хладилникът - предлага само бира,
а печката - рецепти ненаучени.

 

Сред банята, досадата, стоножка,
брои, обърква броя на обувките.
И като цяло, май ми идват множко,
лъжите, телевизора, раздувките.

 

Къде ли съм захвърлила метлата?
И котка нямам - гръмна я комшията.
Не литна ли, ще опна петалата
и ще потъна май, преди гемията.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, ви, приятели! Красе, познанията ми по френски, клонят към -1. Така ме разсмя! Прегръдки, за всички!
  • 😊
    Много готино!
  • Ехаа, усмихна ме, Наде. И мен ме няма с рецептите. Друго си е импровизацията...Добре, че все пак има и бездомни животнки, които уважават провалите ми.😀...Свежарско е стихото, браво!🎈🌈☺
  • Забавно, актуално и лежерно, като част от живота.
    Надежда, загубвам всякаква надежда, ако не чета твойте заигравки,мутирали "демо"-
    псевдо закачки!
    Наистина си извор на лековита субстанция в блатото на"днешната жива класика ",която спи върху лаврите соцреализма.
    Специални поздрави,Надя!🤝
  • Хахаха...Супер! Вади бирата - идвам от пазара с метли
    Много весел стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...