Урок по позавален френски
Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско
и паяжинки вея, по рогата си.
Говори ми на позавален френски,
транзистор. И нервира ме, с тъгата си.
Часовникът, с минутите жонглира.
Присмива ми се, за неща неслучени.
Хладилникът - предлага само бира,
а печката - рецепти ненаучени.
Сред банята, досадата, стоножка,
брои, обърква броя на обувките.
И като цяло, май ми идват множко,
лъжите, телевизора, раздувките.
Къде ли съм захвърлила метлата?
И котка нямам - гръмна я комшията.
Не литна ли, ще опна петалата
и ще потъна май, преди гемията.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Прегръдки, за всички!
