bagra (Елица Кръстева) bagra (Елица Кръстева)
33
26 may 2015, 21:52

Урок по сътворение

  Poesía
1.2K 0 4

Остави ни, Господи, да създадем този свят!

Остави ни да го създадем както искаме!

Шест дни ще се целуваме до безпаметност,

а на седмия (обещавам), ще почиваме.


Шест дни ще му се завирам под кожата,

в торбата му шилото ще боде

и на седмия криво-ляво и както може

ще ме извая и създаде.


Шест дни ще се обичаме

извън Рая, под звездите.

И какво като Потопът ни настигне -

най-много да ни измие душите.


Шест дни ще се преплитаме

като две вейки осиротели,

а после ще изчезнат не Земята и звездите,

а цяла Вселената.


И какво ще правим, когато

ни заболят от любов телата?

Остави ни да създадем, Господи, този свят,

а пък после ще го мислим нататък...


26.05.2015

Велико Търново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Кръстева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Хареса ми!
  • bagra (Елица Кръстева)
    bagra (Елица Кръстева)
    Здравейте! Благодаря ви!
  • donchevav (Венета)
    donchevav (Венета)
    Женското начало в това стихотворение струи отвсякъде - увлича и опиянява! Не бих се учудила, ако и Бог се заслуша Поздрави!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Звучи дръзко и подканващо! Ами ако няма нататък?
    В това е силата на любовта, че никога не мисли за нататък.
    Тя живее в своето /Хорациево/ Carpe Diem, като битник във вечното си настояще. За любовта няма нито настояще, нито бъдеще, защото е извън времето.

    Поздравление, Елица! Хубав стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0