26 may 2015, 21:52

Урок по сътворение

  Poesía
1.2K 0 4

Остави ни, Господи, да създадем този свят!

Остави ни да го създадем както искаме!

Шест дни ще се целуваме до безпаметност,

а на седмия (обещавам), ще почиваме.


Шест дни ще му се завирам под кожата,

в торбата му шилото ще боде

и на седмия криво-ляво и както може

ще ме извая и създаде.


Шест дни ще се обичаме

извън Рая, под звездите.

И какво като Потопът ни настигне -

най-много да ни измие душите.


Шест дни ще се преплитаме

като две вейки осиротели,

а после ще изчезнат не Земята и звездите,

а цяла Вселената.


И какво ще правим, когато

ни заболят от любов телата?

Остави ни да създадем, Господи, този свят,

а пък после ще го мислим нататък...


26.05.2015

Велико Търново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте! Благодаря ви!
  • Женското начало в това стихотворение струи отвсякъде - увлича и опиянява! Не бих се учудила, ако и Бог се заслуша Поздрави!
  • Звучи дръзко и подканващо! Ами ако няма нататък?
    В това е силата на любовта, че никога не мисли за нататък.
    Тя живее в своето /Хорациево/ Carpe Diem, като битник във вечното си настояще. За любовта няма нито настояще, нито бъдеще, защото е извън времето.

    Поздравление, Елица! Хубав стих!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...