Урок по сътворение

Поэзия

1.2K 0 4

Остави ни, Господи, да създадем този свят!

Остави ни да го създадем както искаме!

Шест дни ще се целуваме до безпаметност,

а на седмия (обещавам), ще почиваме.

Шест дни ще му се завирам под кожата,

в торбата му шилото ще боде

и на седмия криво-ляво и както може

ще ме извая и създаде.

Шест дни ще се обичаме

извън Рая, под звездите.

И какво като Потопът ни настигне -

най-много да ни измие душите.

Шест дни ще се преплитаме

като две вейки осиротели,

а после ще изчезнат не Земята и звездите,

а цяла Вселената.

И какво ще правим, когато

ни заболят от любов телата?

Остави ни да създадем, Господи, този свят,

а пък после ще го мислим нататък...

26.05.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Хареса ми!

2015-06-04T21:20:42+03:00
bagra (Елица Кръстева)

Здравейте! Благодаря ви!

2015-06-04T21:15:50+03:00
donchevav (Венета)

Женското начало в това стихотворение струи отвсякъде - увлича и опиянява! Не бих се учудила, ако и Бог се заслуша Поздрави!

2015-05-30T08:56:03+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Звучи дръзко и подканващо! Ами ако няма нататък?
В това е силата на любовта, че никога не мисли за нататък.
Тя живее в своето /Хорациево/ Carpe Diem, като битник във вечното си настояще. За любовта няма нито настояще, нито бъдеще, защото е извън времето.

Поздравление, Елица! Хубав стих!

2015-05-26T23:03:47+03:00