17 feb 2006, 20:12

Усамотение 

  Poesía
1034 0 12
Омърлушени тихи листа
срещат утро с ухание на есен
над реката пълзеше мъгла
аз съм там сред покоя унесен

Нежен вятър припалва във мен
чиста, горска, магическа клада
и потънал в приридния ден
дишам въздух спокойна наслада

Да се завърна не желая
направих избор-самота
потънал сред душевната омая
забравил болката,гневът, скръбта

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да шокир'ващо... "финала".
    Красиво място си имаш! Поздрав и =)
  • Браво момче !Чудесно е ! Пиши !
  • Страхотно описание на чувства!!!
  • Наистина пишеш много хубаво! Но сега започвам само да чета и ще ти пиша накрая един обобщаващ коментар ,че в противен случай цял ден няма да ми стигне , а за съжаление времето ми е доста ограничено...
  • Нямам думи!Просто ме грабна!Продължавай да ни радваш с прекрасните си стихотворения,картини и снимки!Истински Творец!Дълбок поклон пред таланта ти!
  • Стихотворението е чудесно!
  • Благодаря ви! Радвам се, че ви харесва
  • Тиха самота,спокойна,без болка ,гняв и скръб.Това не е ли по скоро"Усамотение".Самотата е друго нещо.Може би още не си я познал.
    Да можех и аз да се потопя в едно такова тихо кътче и спокойно.
    Ех,направо ти завидях.но благородно.Все пак ми харесва!
  • Браво!
  • И на мен ми допадна!
  • Наистина е... суперско
  • БРАВО!!!Стихотворението ти е страхотно!!!Имаш 6 от мен!
Propuestas
: ??:??