17 февр. 2006 г., 20:12

Усамотение

1.2K 0 12
Омърлушени тихи листа
срещат утро с ухание на есен
над реката пълзеше мъгла
аз съм там сред покоя унесен

Нежен вятър припалва във мен
чиста, горска, магическа клада
и потънал в приридния ден
дишам въздух спокойна наслада

Да се завърна не желая
направих избор-самота
потънал сред душевната омая
забравил болката,гневът, скръбта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да шокир'ващо... "финала".
    Красиво място си имаш! Поздрав и =)
  • Браво момче !Чудесно е ! Пиши !
  • Страхотно описание на чувства!!!
  • Наистина пишеш много хубаво! Но сега започвам само да чета и ще ти пиша накрая един обобщаващ коментар ,че в противен случай цял ден няма да ми стигне , а за съжаление времето ми е доста ограничено...
  • Нямам думи!Просто ме грабна!Продължавай да ни радваш с прекрасните си стихотворения,картини и снимки!Истински Творец!Дълбок поклон пред таланта ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...