17 февр. 2006 г., 20:12

Усамотение

1.2K 0 12
Омърлушени тихи листа
срещат утро с ухание на есен
над реката пълзеше мъгла
аз съм там сред покоя унесен

Нежен вятър припалва във мен
чиста, горска, магическа клада
и потънал в приридния ден
дишам въздух спокойна наслада

Да се завърна не желая
направих избор-самота
потънал сред душевната омая
забравил болката,гневът, скръбта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да шокир'ващо... "финала".
    Красиво място си имаш! Поздрав и =)
  • Браво момче !Чудесно е ! Пиши !
  • Страхотно описание на чувства!!!
  • Наистина пишеш много хубаво! Но сега започвам само да чета и ще ти пиша накрая един обобщаващ коментар ,че в противен случай цял ден няма да ми стигне , а за съжаление времето ми е доста ограничено...
  • Нямам думи!Просто ме грабна!Продължавай да ни радваш с прекрасните си стихотворения,картини и снимки!Истински Творец!Дълбок поклон пред таланта ти!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...