Feb 17, 2006, 8:12 PM

Усамотение

  Poetry
1.2K 0 12
Омърлушени тихи листа
срещат утро с ухание на есен
над реката пълзеше мъгла
аз съм там сред покоя унесен

Нежен вятър припалва във мен
чиста, горска, магическа клада
и потънал в приридния ден
дишам въздух спокойна наслада

Да се завърна не желая
направих избор-самота
потънал сред душевната омая
забравил болката,гневът, скръбта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да шокир'ващо... "финала".
    Красиво място си имаш! Поздрав и =)
  • Браво момче !Чудесно е ! Пиши !
  • Страхотно описание на чувства!!!
  • Наистина пишеш много хубаво! Но сега започвам само да чета и ще ти пиша накрая един обобщаващ коментар ,че в противен случай цял ден няма да ми стигне , а за съжаление времето ми е доста ограничено...
  • Нямам думи!Просто ме грабна!Продължавай да ни радваш с прекрасните си стихотворения,картини и снимки!Истински Творец!Дълбок поклон пред таланта ти!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...