Усещане

                                              Палавникът вятър долетя отнейде

                                              и сред клоните на буйните тополи 

                                              за малко се поспря.

                                              Зашепна нещо на ушенце

                                               на засребрелите листа,

                                              а те от изненада избухнаха в смях.

                                              От този повей се усмихна всичко:

                                              и аз, и цветето в лехата, и гроздовете,

                                              още незазрели на асмата.

                                              Ти ли, Господи, очи ми даде

                                               да се взират във всичко, що си сътворил?!...

                                               Ти ли ме потапяш в унес сладък

                                               до цъфналото цвете с дъхав аромат?

                                               Ти ли ме дари с възторга по мравката,

                                               която тича без умора

                                               из лабиринтите на своя път?

                                               Ти ли, Господи, сърце ми даде,

                                               за да усетя насладата от тоя свят

                                               красив и неописуемо богат?!...