Палавникът вятър долетя отнейде
и сред клоните на буйните тополи
за малко се поспря.
Зашепна нещо на ушенце
на засребрелите листа,
а те от изненада избухнаха в смях.
От този повей се усмихна всичко:
и аз, и цветето в лехата, и гроздовете,
още незазрели на асмата.
Ти ли, Господи, очи ми даде
да се взират във всичко, що си сътворил?!...
Ти ли ме потапяш в унес сладък ...