Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова) Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
14 511
19 jun 2008, 10:55

Усещане

747 0 3
Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват,
сякаш идвам към безкрая,
всички звукове отекват и коя съм, пак не зная...
А накрая пак усещам,
че всеки миг е творение,
всяка обич е миг,
винаги има спасение,
чувам пак твоя вик...
Любовта си остава просто грях,
докато всичко не стане на прах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0