Jun 19, 2008, 10:55 AM

Усещане

745 0 3
Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват,
сякаш идвам към безкрая,
всички звукове отекват и коя съм, пак не зная...
А накрая пак усещам,
че всеки миг е творение,
всяка обич е миг,
винаги има спасение,
чувам пак твоя вик...
Любовта си остава просто грях,
докато всичко не стане на прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...