4 sept 2008, 9:48

Усещане

  Poesía
1.6K 0 9
                               Елите блестят в светлина -                     усещаш я в свойта душа                     и чуваш смеха на елите,                     и белия стан на брезите,                     полюшкани в нежна игра,                     в зелената хладна гора.                     Небето сто люлки люлее                     и люляк над всяка синее,                      и изворче с хладна вода                       оставя по мокра звезда.                      И жълтите чашки в невена                      усещаш в златиста вселена,                      и гънките с пръсти почувства -                      Животът, това е изкуство.                      Нека няма предели                       за мечтите ви смели.                       Мъдростта на дъба                       и листа на бука,                       на брезата венеца                       И звука на скореца,                      те са твои.                      Кокичето бяло                      и тафатата на крена,                      розова цяла,                      за мечти сътворена.                      И небето, което                       в светлина потопява                        броката си син,                       теб поздравява.                        Те са твои -                         наследник на целия свят,                           имаш право да                             бъдеш с надежда богат.                             Защото ти си ценен -                            на звездите събрат.                            Вървим по Свойта Голгота,                             за да станем по-силни,                             чрез Вяра в Живота,                             който Бог ни е дал,                              има злато в горчивия дял.                               Нека няма предели,                               за мечтите ни                                   смели!                                                                                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...