4.09.2008 г., 9:48

Усещане

1.6K 0 9
                               Елите блестят в светлина -                     усещаш я в свойта душа                     и чуваш смеха на елите,                     и белия стан на брезите,                     полюшкани в нежна игра,                     в зелената хладна гора.                     Небето сто люлки люлее                     и люляк над всяка синее,                      и изворче с хладна вода                       оставя по мокра звезда.                      И жълтите чашки в невена                      усещаш в златиста вселена,                      и гънките с пръсти почувства -                      Животът, това е изкуство.                      Нека няма предели                       за мечтите ви смели.                       Мъдростта на дъба                       и листа на бука,                       на брезата венеца                       И звука на скореца,                      те са твои.                      Кокичето бяло                      и тафатата на крена,                      розова цяла,                      за мечти сътворена.                      И небето, което                       в светлина потопява                        броката си син,                       теб поздравява.                        Те са твои -                         наследник на целия свят,                           имаш право да                             бъдеш с надежда богат.                             Защото ти си ценен -                            на звездите събрат.                            Вървим по Свойта Голгота,                             за да станем по-силни,                             чрез Вяра в Живота,                             който Бог ни е дал,                              има злато в горчивия дял.                               Нека няма предели,                               за мечтите ни                                   смели!                                                                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...