4.09.2008 г., 9:48

Усещане

1.6K 0 9
                               Елите блестят в светлина -                     усещаш я в свойта душа                     и чуваш смеха на елите,                     и белия стан на брезите,                     полюшкани в нежна игра,                     в зелената хладна гора.                     Небето сто люлки люлее                     и люляк над всяка синее,                      и изворче с хладна вода                       оставя по мокра звезда.                      И жълтите чашки в невена                      усещаш в златиста вселена,                      и гънките с пръсти почувства -                      Животът, това е изкуство.                      Нека няма предели                       за мечтите ви смели.                       Мъдростта на дъба                       и листа на бука,                       на брезата венеца                       И звука на скореца,                      те са твои.                      Кокичето бяло                      и тафатата на крена,                      розова цяла,                      за мечти сътворена.                      И небето, което                       в светлина потопява                        броката си син,                       теб поздравява.                        Те са твои -                         наследник на целия свят,                           имаш право да                             бъдеш с надежда богат.                             Защото ти си ценен -                            на звездите събрат.                            Вървим по Свойта Голгота,                             за да станем по-силни,                             чрез Вяра в Живота,                             който Бог ни е дал,                              има злато в горчивия дял.                               Нека няма предели,                               за мечтите ни                                   смели!                                                                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...