Усещане
Риза на тънко райе -
двете му длани се смеят.
С пясъчни мисли снове
в тъмната нощ суховеят.
Всъщност, навън май вали -
старите облаци кретат.
Няколко бегли стрели,
няколко дълги кафета.
Няколко порции смях -
луднали есенни листи
гонят в последния час
своя живот преосмислен.
Риза на тънко райе
мъжки ухае до мене.
Твоите топли очи.
Нямаме, нямаме време...
© Нели Господинова Todos los derechos reservados