Усещане... и зима
Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно,
обгърнати от лепкавия студ.
И сиви тротоари питат скромно,
самотни стъпки – мек ли е снегът?
А снежните човеци благородно,
очакват сътворение, но не.
Не ги извайва времето безродно,
подгизнало във гняв до колене.
Оставям отпечатък от дланта си.
Усещам зимата – таи печал.
Но пак е необятна в прелестта си,
макар капчуци да сълзят без жал!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
