17 sept 2015, 21:32

Усещане в метрото 2

  Poesía
502 0 0

Мирише пак на спарени партенки,
на пор излязъл слънцето да види,
на скунксове събрани на седенки,
на цяла купа с развалени миди.


Мирише на изправени чорапи,
на тоалетна в циганска колиба.
Мирише на провкиснали домати,
на непочистена от месец риба.

 

Мирише сякаш съм в бидон със зеле,
останало до юли в чорбалака.
Комплексна миризма навред се стеле
и от погнуса зъбите ми тракат.

 

Опитвам да налучкам още сходства.
Дъхът на изтрезняващ ме задавя.
Късметът не е мое благородство.
Как без късмет с вонята ще се справя?

 

След седем спирки въздух свеж ме чака,
на газове от бързащи машини.
Забързан като охлюв днес е влакът,
а аз се интегрирам и смърди ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...