17 сент. 2015 г., 21:32

Усещане в метрото 2

505 0 0

Мирише пак на спарени партенки,
на пор излязъл слънцето да види,
на скунксове събрани на седенки,
на цяла купа с развалени миди.


Мирише на изправени чорапи,
на тоалетна в циганска колиба.
Мирише на провкиснали домати,
на непочистена от месец риба.

 

Мирише сякаш съм в бидон със зеле,
останало до юли в чорбалака.
Комплексна миризма навред се стеле
и от погнуса зъбите ми тракат.

 

Опитвам да налучкам още сходства.
Дъхът на изтрезняващ ме задавя.
Късметът не е мое благородство.
Как без късмет с вонята ще се справя?

 

След седем спирки въздух свеж ме чака,
на газове от бързащи машини.
Забързан като охлюв днес е влакът,
а аз се интегрирам и смърди ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...