Усетих как душата отлетя.
Шмугна се на пръсти през вратата
и в стаята настана тишина!
Аз просто си лежах върху кревата!
Във стаята се появиха те:
красиви дами целите във бяло.
Погалиха ме нежно със криле
и литнаха със мъртвото ми тяло!
Почакайте, помолих ги на глас!
За Бога, та за мен е още рано!
Засмяха се: сега е твоят час!
За теб прекрасно време е избрано!
Кое му е прекрасно не разбрах!
Да, пролет е и птички се надпяват!
Не исках да умирам, но умрях!
И вместо песни мен ще ме опяват!
Попитах пак къде ме водят те
Усмихнаха се: потърпи, ще видиш!
Добре! Да спрем да пием по кафе!
Не става! И не спирай да се движиш!
Та те ме мъкнеха като чувал!
Безкрайна бе нагоре синевата!
Такова чудо аз не бях видял:
жени с крила да литнат в небесата!
То слънце, вятър, облаци, мъгла,
светкавици се гонеха в небето!
Летяха те с разперени крила,
отнасяха ме към небитието.
Е, примирих се и си замълчах.
То станалото станало е вече!
Как се случи просто не разбрах!
Недей да мислиш казах си човече!
Животът беше приказка комай
с омразата на свои и на чужди.
Вярно е, не беше като в Рай,
но бяхме някому потребни, нужни!
Сега къде ли ще ме отведат
красавиците двете със крилата?
Във Рая ли, във Ада ли ще спрат
където вече спряла е душата!
А после? После Божият закон
ще каже кой и за къде пътува!
Един за Рая с вечния купон,
а в Ада друг купони ще сънува!
04.11.2023 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados