29 ago 2014, 21:06

Усещане за женственост

  Poesía » Otra
733 1 4

Женственост, изящна, гола
в наметка нежна от дантела,
под звуците на пееща виола,
с грациозни стъпки на газела,

тя идваше, той тръпнеше пред нея
всяка вечер в здрачна светлина
очакваше я, свойта фея
божествена, със името жена.

Без свян, със трепет и полека
запретнала наметката небрежно,
открива бавно всяка прелест,
сътворение от красота и нежност.

Коси от черно кадифе, къдрици
прегърнали овални рамене
до блясък гладки, сякаш от матрица,
доизваяни със четка на Моне.

Гърди от скулптор сътворени,
сочни, като плод назрял,
девствени и разкрепостени,
достоен женски идеал.

Тънка талия, дръвче, бреза
с нежна от коприна кожа,
обхваща се със две ръце
и страст, когато ги положиш.

А гордо, стройните бедра
любов почувствали потръпват,
като фиданки в девствена гора,
когато някой там пристъпи.

В страстна приказка без край
духът в екстаз зашеметен,
достига до самия рай
на любовта отдаден, в плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...