Нощта е тиха и прекрасна
и нежно гали моята душа.
Дъжд вали приятно,
потропва по покрива и
по заключената ми врата...
Луната е оскъдна,
но любопитно наднича
зад облаците на сънливото небе.
На сутринта събудилата се природа
ще ме помни за себе си с ярка светлина
и с някоя нова мечта.
© Петя Ченкина Todos los derechos reservados