10 may 2009, 8:52

Усещане за смърт 

  Poesía » Otra
752 0 10

Тя влезе в стаята.

              Към розата въздъхна.

 И изсуши я цяла.

                                     До бодли.

Във тишината светнаха

                  студените ù стъпки,

и сякаш в миг

                        започна да вали.

Погали скрина,

                     пожълти дървото.

Пердетата покри

                         със тънък прах.

Във хола полилеят
                            спря да свети,

а аз внезапно  

                         остарях.

Внезапно

               се почувствах нервен,

свадлив и

                       непривично лош.

И седнах

                       с нея да вечерям

във тая зла,

                        дъждовна нощ...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??