10 мая 2009 г., 08:52

Усещане за смърт 

  Поэзия » Другая
747 0 10

Тя влезе в стаята.

              Към розата въздъхна.

 И изсуши я цяла.

                                     До бодли.

Във тишината светнаха

                  студените ù стъпки,

и сякаш в миг

                        започна да вали.

Погали скрина,

                     пожълти дървото.

Пердетата покри

                         със тънък прах.

Във хола полилеят
                            спря да свети,

а аз внезапно  

                         остарях.

Внезапно

               се почувствах нервен,

свадлив и

                       непривично лош.

И седнах

                       с нея да вечерям

във тая зла,

                        дъждовна нощ...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??