Усещане за смърт
Тя влезе в стаята.
Към розата въздъхна.
И изсуши я цяла.
До бодли.
Във тишината светнаха
студените ù стъпки,
и сякаш в миг
започна да вали.
Погали скрина,
пожълти дървото.
Пердетата покри
със тънък прах.
Във хола полилеят
спря да свети,
а аз внезапно
остарях.
Внезапно
се почувствах нервен,
свадлив и
непривично лош.
И седнах
с нея да вечерям
във тая зла,
дъждовна нощ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
Прегръдки, Галя
