28 dic 2008, 18:16

Усещане за зима...

2.5K 0 59

 

 

                    Тъга е…
                    и толкова нежност
                    докоснала
                    предела лъчист
                    към неземното…
                    светлина…
                    и толкова болка
                    а бяло е
                    в душата…
                    неприкосновено…
                    топлина
                    с усещане за зима
                    в дъх нежен
                    така мил
                    и толкова далечен…
                    тишина
                    в незрима самота
                    запяла
                    с ноти от сълзи
                    най-тъжната песен…
                    снежен прах
                    в косите навалял
                    след мигове
                    изстрадани
                    в отминалата есен…
                    надежда…
                    за сбъдване светла
                    дочула
                    стъпките тихи
                    в мислите ми за тебе…

 

                   

                    MUZIKA>>> a time for us

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...