Любима, усещаш ли любовта
Милвам плахо палавия вятър
и изпращам свойта нежност
да се вплита в твоите коси.
Сълза от чувствата родена,
с дъжда се слива и разказва моята тъга!
Всеки път, когато си далече, сърцето плаче и тъжи.
Всеки път без теб събуждам се облян в дъждовните сълзи!
Пробудих се и тази утрин с болка!
В нежността си пак открих, че в любовта съм влюбен!
А любовта си ти!