6 ago 2014, 19:45

Усещащи човеци 

  Poesía » De amor
433 0 5
Остави ли ми мъничко душа?
Ти знаеш, че аз не искам много.
Нахраних се и с малката троха,
отронена от мислите за сбогом.
 
Остана ли ни мъничко любов?
Колкото със теб да оцелеем?
Изтрихме ли предишните “Ако...”,
в сегашното пълзим или живеем?
 
Остави ли ми малко красота?
Онази, от дълбокото в душата.
Аз няма да те търся с есента,
когато се завърнеш – ще те чакам.

 

Оставих ти парченца от мечти,
поръсени с илюзия за вечност -
аз толкова мога. Другото боли -
съдбата на усещащи човеци...

 

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??