Усещащи човеци
Остави ли ми мъничко душа?Ти знаеш, че аз не искам много.Нахраних се и с малката троха,отронена от мислите за сбогом.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма да те търся с есента,когато се завърнеш – ще те чакам.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма да те търся с есента,когато се завърнеш – ще те чакам.
Оставих ти парченца от мечти,поръсени с илюзия за вечност -аз толкова мога. Другото боли -съдбата на усещащи човеци...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
