Усещащи човеци

melian4eto (Деси)
77 16

6.08.2014 г., 19:45 ч.

Поезия » Любовна

367 0 5

Остави ли ми мъничко душа?

Ти знаеш, че аз не искам много.

Нахраних се и с малката троха,

отронена от мислите за сбогом.

Остана ли ни мъничко любов?

Колкото със теб да оцелеем?

Изтрихме ли предишните “Ако...”,

в сегашното пълзим или живеем?

Остави ли ми малко красота?

Онази, от дълбокото в душата.

Аз няма да те търся с есента,

когато се завърнеш – ще те чакам.

Оставих ти парченца от мечти,

поръсени с илюзия за вечност -

аз толкова мога. Другото боли -

съдбата на усещащи човеци...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.