16 nov 2013, 14:13

Усет

  Poesía
620 0 1
Изгубеното в мен усещане за време, 
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...

Откъснатата страница на календара
и втора, трета... Все повтаря!
Намерени сълзи в аванс и писък...
И оглушителния "днес пропуснах..." списък...

Откраднатото днешно "Браво!"
и утрешната ми забрава...
Изтърканата с пръсти грешка
и болката от вчера, днеска...

Прошарените страници от думи
и миризмата на куршуми,
проправящи си път навътре,
към мойто и към твойто "утре"...

Избистрените разговори в мрака
и сладкото "Какво ни чака?"...
Отприщените малки тайни
и куп въпроси малотрайни...

Прокуденото ни огнище
и още много други... Вижте!
Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...