16 nov 2013, 14:13

Усет

  Poesía
619 0 1
Изгубеното в мен усещане за време, 
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...

Откъснатата страница на календара
и втора, трета... Все повтаря!
Намерени сълзи в аванс и писък...
И оглушителния "днес пропуснах..." списък...

Откраднатото днешно "Браво!"
и утрешната ми забрава...
Изтърканата с пръсти грешка
и болката от вчера, днеска...

Прошарените страници от думи
и миризмата на куршуми,
проправящи си път навътре,
към мойто и към твойто "утре"...

Избистрените разговори в мрака
и сладкото "Какво ни чака?"...
Отприщените малки тайни
и куп въпроси малотрайни...

Прокуденото ни огнище
и още много други... Вижте!
Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...