Nov 16, 2013, 2:13 PM

Усет

  Poetry
621 0 1
Изгубеното в мен усещане за време, 
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...

Откъснатата страница на календара
и втора, трета... Все повтаря!
Намерени сълзи в аванс и писък...
И оглушителния "днес пропуснах..." списък...

Откраднатото днешно "Браво!"
и утрешната ми забрава...
Изтърканата с пръсти грешка
и болката от вчера, днеска...

Прошарените страници от думи
и миризмата на куршуми,
проправящи си път навътре,
към мойто и към твойто "утре"...

Избистрените разговори в мрака
и сладкото "Какво ни чака?"...
Отприщените малки тайни
и куп въпроси малотрайни...

Прокуденото ни огнище
и още много други... Вижте!
Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...