7 jul 2024, 18:54

Усмихнах съдбата си

588 0 1

Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми. 
Не виждах хоризонт за ясни изгледи, 
а камо ли - спокойствие в душата... 
Размахваха ми пръсти назидателно, 
родените под блясъка на злато. 
Обсипваха ме с жлъчни прилагателни. 
(Бездушните броя ги за сакати.) 
Злопаметно присмиваше се времето 
на моите отчаяни решения - 
да давам със надеждата да взема, 
но тъй не заживях в самовнушения... 
А днеска ми завиждат за усмивката, 
но никой не попита колко струва - 
какво е да повярваш, че щастлив си, 
когато сам от себе си изплуваш... 
Когато вместо пустош - зеленеят 
разлистените чувства във пейзажи, 
които с мъка напоявах, да узреят - родили се от блянове миражи... 
Понякога се вслушвам в тишините си
и чувам онзи шепот на съдбата. 
"Благодарна съм за всички многостишия! 
Най-много, че не плача за душата ти..." 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
07.07.2024


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...