7 июл. 2024 г., 18:54

Усмихнах съдбата си 

  Поэзия » Философская
5.0 (3)
332 0 1
Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно,
родените под блясъка на злато.
Обсипваха ме с жлъчни прилагателни.
(Бездушните броя ги за сакати.)
Злопаметно присмиваше се времето
на моите отчаяни решения -
да давам със надеждата да взема,
но тъй не заживях в самовнушения... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »