Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно,
родените под блясъка на злато.
Обсипваха ме с жлъчни прилагателни.
(Бездушните броя ги за сакати.)
Злопаметно присмиваше се времето
на моите отчаяни решения -
да давам със надеждата да взема,
но тъй не заживях в самовнушения... ...