19 nov 2008, 8:39

Усмихната ме гледаш от портрета...

  Poesía » Otra
868 0 28

Усмихната ме гледаш от портрета

и цялата сияеш от Любов.

В очите ти две пламъчета светят.

Закриляш ме със майчин благослов.

 

В съня ми влизаш - светла и неземна -

помагаш ми във трудност и беда.

И всичкото, постигнато от мене,

на тебе, мила майчице, дължа.

 

Минават лято, есен, зима, пролет...

Един сезон остава - пустота.

Днес с цялата душа за теб се моля -

за най-добрата майка на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...