19 нояб. 2008 г., 08:39

Усмихната ме гледаш от портрета...

865 0 28

Усмихната ме гледаш от портрета

и цялата сияеш от Любов.

В очите ти две пламъчета светят.

Закриляш ме със майчин благослов.

 

В съня ми влизаш - светла и неземна -

помагаш ми във трудност и беда.

И всичкото, постигнато от мене,

на тебе, мила майчице, дължа.

 

Минават лято, есен, зима, пролет...

Един сезон остава - пустота.

Днес с цялата душа за теб се моля -

за най-добрата майка на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...