19 нояб. 2008 г., 08:39

Усмихната ме гледаш от портрета...

866 0 28

Усмихната ме гледаш от портрета

и цялата сияеш от Любов.

В очите ти две пламъчета светят.

Закриляш ме със майчин благослов.

 

В съня ми влизаш - светла и неземна -

помагаш ми във трудност и беда.

И всичкото, постигнато от мене,

на тебе, мила майчице, дължа.

 

Минават лято, есен, зима, пролет...

Един сезон остава - пустота.

Днес с цялата душа за теб се моля -

за най-добрата майка на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...